БЪЛГАРИЯ КЪМ
СЛАВЯНСКА ХРИСТИЯНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
ХИМН НА СЛАВЯНСТВОТО
Пази, о Боже, огнената жица
на минали, сегашни, бъдни дни!
Под силата на Твоята десница
славянска реч се лее и звъни.
Преливат светлина, любов и вяра,
надеждата огрява тоя свят.
Зрънцата кремъчни не знаят мяра,
градините не губят своя цвят.
Славянската скала е в небесата!
Издигната от стари времена
тя няма страх, тя носи добротата,
пътеката в среднощна тъмнина.
Утихват бури, спират дъждовете
пак камъкът под слънцето блести.
Поетът пак нарежда стиховете,
детето пак над книгата шепти.
Над него са ръце благословени,
към княз Борис изрича славослов
за Братята, за знаците свещени,
за вярата с несекнала любов.
Минават битки, приказки чудесни,
изваждат мечове, хвърчат стрели.
Горят огньове. Пеят мили песни,
пригласят им зелените ели.
Гърмете векове! Носете слава
на дивния славянски род!
Духът е жив! Велик остава -
море без граници и брод!
Йордан Ватев,
6 май 1998 г., 07,16 ч.
Издава: Културна Асоциация Бейнса Дуно
|